Дървесина. Видове дървесина, използвана в технологията на производство на сувенири от ОРЕШАК
Дървесината намира широко приложение в стопанството и бита на хората още от дълбока древност като топливо, строителен материал, средства за отбрана и др. Тя е била важен конструктивен материал още откакто хората са започнали да си строят подслони и остава за многобройна употреба и днес. Тя е не само една от най-старите и най-лесно обработвани суровини, но и по стойността си е една от най-важните. Към настоящия момент дървесината е универсален материал за задоволяване на различни потребности на хората, както в естествен вид, така и след подобряване на свойствата й или след преработване.
Дървесината е разположена между сърцевината и кората на стъблото на дървото. Изградена е от концентрични кръгове, наречени годишни пръстени, или пръстени на растежа. При много дървесни видове във всички годишни пръстени се различават ясно два слоя: вътрешен - от пореста, светла и мека дървесина, наречена ранна, или пролетна, и външен - от по-плътна, твърда и тъмна дървесина, известна като късна или лятна. От съотношението на тези два слоя се определят техническите качества на дървесината.
Дървесината е основната суровина, която нашите майстори използват, за да създават своите творения. Ето и малко повече информация за някои от най-употребяваните видове дърво, с които си служат, за да постигнат тези поразителни резултати:
БУК:
Букът е източник на висококачествена дървесина и може да се намери както в смесени гори, така и в чисто букови гори особено в равнините, но също така и в ниските планински райони. Той принадлежи към семейството на сърцевинните дървета и може да расте до 300 години. Беловината и сърцевината на дървото имат бледожълто до червеникаво-бяло оцветяване. Дървесината има фино пореста структура без забележими маркировки. Възрастните дървета ( над 80 години ) могат да развият
червеникаво ядро от нередовна наситеност на цвета и формата. Годишните пръстени са сравнително ясно очертани, а сърцевинните лъчи са едноредни и многоредни. Плътността на бука е средно 720 кг./м3. Механичните свойства са много високи и въпреки твърдостта си, буковата дървесина се обработва, слепва, байцва и лакира лесно и може да се реже, рендосва, пробива и фрезова. Дървесината на бука е с високи механични свойства, но има малка трайност. След импрегнацията u обаче издържа до 30 години. Обработва се лесно, а след пропарване се огъва отлично, обаче съсъхва силно, напуква се и се измята в голяма степен.
ЛИПА:
Липата се среща в цяла Европа и се дели на два основни вида: широколистна (лятна) и дребнолистна (зимна). Разликата в двата вида е освен в размера на листата, и в броя на цъфтежите. Зимните липи могат да достигнат 25 метра до 30 м. височина, а летните липи - 40м. Продължителността им на растеж достига до няколкостотин години – дори се смята, че някои дървета са на 1000 години. При липата сърцевината и беловината имат един и същи цвят . Дървесината е бяло - жълтеникава, понякога с частично червено или зелено оцветяване. Годишните пръстени са само леко видими - следователно надлъжната повърхност е леко шарена. Липата е лека до средно тежка, мека и лесна за обработване. Има фина и плътна структура, но не е особено здрава. Плътността на липата е едва 530кг./м3.
Когато изсъхне дървото е стабилно и може да се работи лесно във всички посоки. Поради това си качество липовата дървесина е силно ценена за превръщането и в дърворезба. Но тъй като не е особено издръжлива, се използва само в закрити помещения. Обикновено пожълтява, когато се излага на слънце. Липовото дърво може лесно да се обработва на ръка или с машина. Равномерната фино пореста структура го прави идеално подходящо за оцветяване, боядисване и лакиране.
ОРЕХ:
Въпреки добрите си свойства и допълнителната употреба на плода му, ореховите дървета не са широко разпространени, като най-често се срещат в умерен климат. Стъблото на ореха достига височина 30м. и диаметър 1м. Сърцето и беловината са лесно различими: беловината е 5 - 10см широка , сиво- бяла до червеникаво - бяла, сърцевината на дървото е светлосива, мише -сива до тъмнокафяво, понякога с цветни ивици
(водни знаци) взависимост от възрастта и местоположението им. Когато се суши в пещ, цветът на ореха клони към сиво-кафяво, а когато се суши в сушилня - до червено-кафяво. Дървесината на ореха е привлекателна, твърда (освен при младите дървета), плътна, здрава и лесно се полира. Плътността й е 680 кг./м3, със средна твърдост, добре се огъва и обработва. Орехът притежава най–ценната дървесина между нашите дървесни видове, която поради красивата си текстура, хубавия си цвят и здравата си структура се цени изключително много. За съжаление обаче той има само ограничена трайност, когато е изложен на атмосферните влияния. Орехът е много подходящ за струговане и дърворезба, но най-често се среща под формата на фурнир.
АКАЦИЯ:
Това средно високо дърво, което расте бързо, развива мощна коренова система и не е взискателно към почвата. Може да се отглежда във всички райони на страната. Особено красиво е през май, когато цъфти с едри бели, силно ароматични цветове, събрани в провиснали големи гроздове. Достига на височина до 25 м., дебелина до 1,20m, а на възраст до 100 години. Дървесината гние трудно, като на открито издържа до 80 години. Има добра издънкопроизводителна способност и се размножава и по вегетативен начин чрез коренови пъпки. Акацията е ядрови дървесен вид. Дървесината й е съставена от много тясна жълтеникавобяла до светложълта беловина (от 3- до 5-годишни пръстени) и ядро с жълтозелен до кафявозелен цвят. След престояване на въздуха дървесината постепенно потъмнява. Годишните пръстени са сравнително широки и добре очертани. Непосредствено след отсичането дървесината има специфична миризма. Плътността на дървесината на акацията във въздушно-сухо състояние е 770 kg/m3. Импрегнирането е трудно, заради запушването на съдовете. Трудно е и сушенето й, като има опасност от деформации и поява на пукнатини. Препоръчва се атмосферно сушене. Камерното сушене при избор на подходящ режим също дава добри резултати. След сушене специфичната миризма на дървесината изчезва. Механичните показатели на дървесината са високи и съответстват на тези на дъба, а понякога ги надминават. Тя е много твърда, с много високи стойности за якостта на натиск и опъване. Отличава се с висока еластичност и коравина. Въпреки високата си твърдост дървесината се обработва сравнително добре на струг и се полира отлично. Широко се прилага в бъчварството.
ДЪБ:
Дъбовата е най-широко използваната твърда дървесина. Дъбът често е няколкостотин годишен и може да достигне височина до 50 метра. Дървото се характеризира с тънка беловина в сиво-бял цвят и сърцевина, оцветена в жълто-кафяво до средно кафяво, която потъмнява 
значително с времето. Дървесината на дъба има кръглопорест строеж. Съществува рязка граница между съдовете в ранната и късна дървесина. Широките сърцевинни лъчи са ясно очертани. Това дърво е много устойчиво на механичен стрес, има добра плътност (690 кг/м3) и стабилност. Дъбовото дърво съхне бавно. Това означава, че изкуствено сушене трябва да се извършва внимателно, за да се избегне напукване и деформиране. Може да се обработва лесно с повечето инструменти и машини, може да се разделя лесно и е много подходящо за използване като фурнир. Дъбовата дървесина има голяма якост, трайност и е непропусклива за течности. Тя има хубав цвят и красива структура и е особено ценен материал.