Вредители по дървесината. Насекоми и гъби. Видове. Предпазване на дървесината
Дървесината е естествен материал, който когато е необработен, с течение на времето е подложен на увреждане, обикновено нанесено от дърворазрушаващи насекоми или гъби. Животинските вредители са дървоядните насекоми, чиито личинки или самите те се хранят с дървесина. Те са най-различни бръмбари, червеи, термити и пр. По-важните от животинските вредители са: домашният бръмбар; дъбовият бръмбар, личинките на който прояждат дървесината; иглолистният бръмбар, който поколения наред живее в иглолистен материал до превръщането му в прах; термитите, които за кратко време могат да проядат цели съоръжения, както и сечковци, еднорог корояд, черен боров дървосекач, смърчов ликояд, разнозъб корояд и др, Най-общо повредите, причинени от животински вредители носят наименованието червоядени. Проявяват се във вид на ходове и отвори. В зависимост от дълбочината на проникване в асортимента червоядените биват плитки и дълбоки, с дълбочина на проникване съответно до и над 5 тт, а в зависимост от диаметъра на отворите - малка, или дребна червоядена, с диаметър до 3 тт и голяма, или едра червоядена, с диаметър над 3 тт.
Други врагове на дървесината са дърворазрушаващите гъбички и плесени. Те се появят предимно когато дървеният материал е изложен на влага. Повредите от действието на гъбни вредители са свързани с оцветяване и влошаване външния вид на материала, а в някои случаи понижаване на неговите механични свойства. Към тази група недостатъци се отнасят гъбните ядрови петна и ивици с ненормално оцветяване, но със запазена твърдост на дървесината, ядровата гнилота - участъци от ядрото с понижена твърдост, цветните беловинни петна -синкави, жълти, розови, оранжеви до светлокафяви, възникнали в беловината на отсечената дървесина от действието на гъби, които причиняват загниване, плесенясването - от мицел и спори на плесенни гъби върху повърхността на дървесината. Загниването на дървесината, свързано с влошаване на физико-механичните свойства и цвета на дървесината, бива корозионно и бяло, при които гъбните вредители и техните ензими разрушават първоначално лигнина на дървесината, а след това останалите съставни части, и деструктивно и кафяво, при което ензимите на сапрофитните гъби най-напред разрушават целулозата в дървесината.
Дърворазрушаващите гъби са най-честите вредители по дървото. Техните спори се развиват при оптимална влажност и температура. Ензимите им ускоряват разлагането на макромолекулите на дървото. Опасността от заразяване на дървото с гъбички расте, когато съдържанието на влага се увеличава над 20% в дългосрочен план. Дърворазрушаващите гъби предизвикват множество болести, като например, така нареченото бяло и кафяво гниене и много други.
Сутеренната гъба причинява т.н. мокро, кафяво гниене и довежда до пълното разпадане на дървото на прах. Атакува главно дървесина, която е в контакт с влага или пара. Бързо се разпространява, когато съдържанието на влага е над 40%. Бързото и развитие причинява големи щети.
Сред гъбите, които нападат и разрушават обработената дървесина, домашната гъба се ползва с най-печална слава. Особено големи поражения е нанасяла в миналото, когато главният строителен материал е било дървото. Познава се лесно преди още да се види по тежкия дъх на гнило, който се усеща навсякъде, където вече се е настанила, особено в затворените и непроветрявани помещения.
Едни от мерките за предпазване на дървения материал от вредители са чисто профилактични и започват непосредствено след сечението. Техническите мерки за борба срещу вредителите са стерилизацията чрез пропарване на дървото във влажни камери при темперстура 80-90° С и повърхностното му импрегниране с антраценово и креозотово масло.
За да предпазим ефективно вече атакувания материал, трябва първоначално да установим вида вредител и мащабите на пораженията. След това избираме средството, което ще използваме за унищожаване на дървесните вредители. Изборът зависи от вида и предназначението на материала. Препаратите проникват дълбоко в дървесината и унищожават вредителите. Когато я обработим с един от декоративните продукти, които предпазват и от атмосферните влияния, без да съдържат биоциди, създаваме своеобразна бариера. Така предотвратяваме контакта на потребителя с повърхността, защитена с биоциди. По този начин даваме възможност на биоцидите да действат там, където е необходимо.