Дърворезба. Технология на дърворезбоването. Изделия с дърворезба

Дърворезбата е форма на художествена обработка на дървесината, при която с помощта на режещ предмет се получават разнообразни декоративни мотиви и изображения. Терминът се използва и за означаване на резултата от този творчески процес. 

Те е позната още от времето на неолита, като за сечива са използвали остър кремък. В България в периода на Възраждането се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа.

 

Най-общо можем да обособим два вида дърворезба - плоска дърворезба, известна като пастирска, и едра релефна дърворезба, означавана като занаятчийска. Украсените с пастирска резба предмети са наричани от народа писани, защото върху гладката повърхност са правени чести врязвания с нож. При релефната резба освен умелото съчетание на линиите и формите на мотивите, декоративният ефект се търси предимно в пластичното оформление на композицията и получената в резултат на това игра на светлосенки. Характеризира се с триизмерността си - наблюдава се винаги фронтално и дълбочината на нейния релеф е обикновено от 3 до 18 мм.

 

Сред основните инструменти, използвани за дърворезба, са: нож за дялкане/дълбаене – специален нож, използван за рязане, белене и заглаждане на дървото; шлосерско длето - инструмент с извит режещ връх, използван в най-различни форми и размери за резба на вдлъбнатини, кръгове и криви; трион за рязане на дебел материал - малък трион, който се използва, за да отсече парчета дърво наведнъж; длето – има прав режещ връх и се използва за направата на линии и за почистване на гладки повърхности, като има различни размери. Необходими са и заточващи инструменти за поддържане на остриетата, като различни камъни и ремъци за точене.

Самата технология на дърворезба преминава през няколко етапа. Първо се изработва пластична рисунка на композицията. След това с помощта на индиго и молив за копиране се копира резбарския орнамент върху плоскостта за изработване, като внимателно се повтарят всички контури на мотива. Следва грубо изсичане на фона, като на този етап плоскостта се затяга на тезгяха и се изсичат празните места между отделните части на орнамента с длета с широчина по малка  от големината на празните места. Самото изсичане се извършва грубо, преди засичането на орнамента, като се внимава да не се издълбае по-дълбоко от определената дълбочина на фона. Длетото се държи под наклон към плоскостта, резецът се поставя близо до контурите на орнамента, забива се с чукане и се обикаля цялото празно място, докато се премахне ненужната дървесина от него. После се извършва засичането на орнамента. Това става с длета, чиято форма на резеца отговаря на формата на контура, който ще се засича. Длетото се държи така, че да засича право надолу или малко навън и в никакъв случай навътре – да подсича мотиви и елементи в орнамента. Ако фонът е по дълбок, засичането трябва да се извърши на няколко пъти до достигане на необходимата дълбочина. При едно удряне върху длетото, то трябва да се забива най-много до 3-4 мм. При по силно удряне и забиване на длетото има опасност то да се счупи, особено при работа върху по твърдо дърво като орех, круша, бук, бряст и др.

 

Следващият етап е подравняване на фона. Извършва се с длета с по-малка широчина от мястото, за да може свободно да се манипулира - различно широки според големината на празното място. Скицирането на орнамента е първият етап от пластичното оформление на дадена релефна резба. Този процес се изразява в това да определим височините, наклоните, извивките, най-ниските и най-високите места на отделните части на орнамента. За тази цел се използват цяла поредица от длета, като се свалят винаги най-ниските места,за да може да се освободят по-високите места за свободна работа върху тях. Моделирането се състои в детайлно оформяне на пластичните особености на релефния орнамент. Скицираните мотиви чрез повторно умело рязане трябва да се изваят според модела, като се влива живот във всеки елемент, който има първостепенно значение в целия релефен орнамент. При моделирането се върви от установяване на общото движение на мотивите към нанасяне на подробностите върху тях. Под контуриране се разбира контурното изясняване на моделираната вече форма, мотив, елемент, което се постига чрез точното изсичане на формата и изтегляне на леки фази /контури/, наведени към външната страна на формата под наклон, не по-малко от 45 градуса спрямо обработваемата повърхност. След  моделирането и контурирането следва окончателно почистване на фона. Извършва се с прави длета, като се внимава фонът да представлява равна и чиста повърхност, върху която лежи самият орнамент. Понякога за придаване на по-голям ефект на релефния орнамент се прибягва до надупчване на фона с назъбени прибори.

 

Дърворезбите се работят само върху основа от широколистна дървесина и то редките и изключително ценни видове като липа, орех, явор, ясен, череша т.e. дървесина върху която времето да оставя колкото се може по–малък отпечатък, не се измятат и придават още повече колорит на произведението със своята естествена красота.