Пирография

Пирографията е техника, използвана в множество занаяти, и е една от най-популярните форми на детско и любителско творчество в много страни. Позната е още като „горещо гравиране.” По своята същност това е изкуство, което представлява декориране на органична повърхност, най-често дървена, чрез  обгарянето и с гореща игла. Терминът буквално означава „пиша с огън” и произлиза от гръцките πῦρ(pyr)- огън и γραφική (grafiki)- пиша. Смята се, че пирографията датира още от праисторията, когато първите хора са създавали рисунки от овъглените останки от пожари.

Пирографията може да се практикува чрез съвременни инструменти за пирография или с помощта на метал, подложен на нагряване с огън, дори и чрез слънчевата светлина, концентрирана в увеличителна леща. Най-широко разпространеният традиционен инструмент е т.нар. пирограф, който използва електричество, за да генерира достатъчно топлина във върха. Той има множество различни захващания, много подобни на калаен поялник, както и няколко глави с различни форми. Като се регулира интензивността на топлината във върха му, се постига  повече или по-малко интензитет на изгорения отпечатък и следователно, различни нюанси – от меко кафяво до абсолютно черно. Съвременните инструменти за пирография могат да бъдат разделени в две групи – Плътни-точкови горелки или Телени горелки-писец. Първите са сходни по дизайн на поялник. Имат масивен месингов връх, който се нагрява с електрически елемент, и работи на фиксирана температура. Тези инструменти най-много се доближават до традиционния пирограф. Втората група имат променлив контрол на температурата. Писецът се нагрява с електричество, което минава директно през него. Някои модели предлагат сменяеми писци, което позволява различни ефекти.

Пирография също може да се извърши и с помощта на увеличителни лещи, като това се прави в слънчево време. Избира се повърхност, която ще се третира, като дърво, шперплат, пластмаса или друг подобен материал. За да се получи изгаряне, лещата се разполага така, че слънчевите лъчи да са фокусирани върху обработваната повърхност. След това лещата се мести, така че слънчевият лъч се премества върху повърхността, оставяйки линии. Необходимият размер на лещата зависи от облачността и от височината на слънцето над хоризонта. Обикновено най-подходящи са лещите с диаметър около 5 сантиметра. Този начин е неособено удобен, тъй като може да предизвика запалвания.

За постигане на еднакви изображения се използват т.нар. клишета за топъл печат. Предназначението им е за формиране на текст или 

графика чрез локално моментно загряване (парване) на подложката, като между клишето и материала обикновено има фолио в различни тоналности и ефекти, при което изображението се пренася върху печатната повърхност.

Като цяло с пирографията може да се постигне широка гама от нюанси и тонове. В зависимост от вида на върха, който се използва, температурата, или начинът, по който желязото се прилага към материала, се постигат различни резултати. След пирографирането им, дървените предмети най-често се оцветяват. Заради ненатрапчивия си строеж, най-използваната дървесина за пирография е светло оцветената, като явор, липа, бук и бреза, но се използват също и дъб и бор. Пирографията също се прилага и върху кожени изделия, като също се прилага техниката „горещо желязо”. Кожата се поддава на много смели проекти и позволява постигането на изкусни сенки.