Импрегниране. Видове. Технология на импрегниране
Импрегнирането е ефикасно средство за предпазване на дървото от загниване при благоприятните за гниенето влага, температура и въздух. Самият процес представлява въвеждане на химични вещества в дървото, с цел подобряване на неговите характеристики и засилване на някои от неговите свойства. Импрегнацията стабилизира размерите, увеличава силата и устойчивостта на вода, влага и химикали, и намалява възможността от напукване. Най-често срещаните методи за импрегниране използват антисептици, които осигуряват защита срещу гниене и други форми на биологично влошаване, както и вещества, които забавят огъня, които предпазват дървесината от запалване и изгаряне.
Видовете импрегниращи средства, употребявани за обработка на дървения материал, са указани в БДС 1971 "Импрегниране на дървен материал", а именно:
1. Неразтворими във вода маслени препарати като каменовъглено креозотово масло, каменовъглено катранено масло, антраценово масло, карболинеум и др.
2. Неразтворими във вода, но разтворими в газ, спирт и терпентин органични вещества, като оксидифенил, пентахлорфенол, нафтол и др.
3. Водоразтворими антисептици като натриев флуорид, натриево-силициев флуорид, натриев динитрофенол и др. При употребата на водоразтворимите препарати се изисква допълнително импрегниране с неразтворими във вода препарати за предпазване от измиване.
Дървеният материал може да се импрегнира повърхностно и дълбоко. На дълбоко, цялостно импрегниране се поддава само широколистният дървен материал поради неговата дървесинна структура. Повърхностно импрегниране се извършва или чрез обмазване с четка, или чрез пръскане с пръскачка.
Преди импрегнирането дървеният материал трябва да бъде обеззаразен (за да се предпази от гниене вследствие на биологичната влага) и да се изсуши под най-ниската експлоатационна влажност на въздух (18%). Обеззаразяването на дървото се извършва най-добре чрез пропарване при температура 80° С в продължение на 3-4 часа. Механическото обработване на дървените елементи по детайлите също трябва да предшества повърхностното импрегниране. При всяко допълнително обработване на дървото повърхностният импрегнационен пласт се поврежда и се налага повторно повърхностно импрегниране.
Технологичният ред при повърхностно импрегниране е както следва: обеззаразяване (стерилизация), изсушаване, механическо обработване и повърхностно импрегниране. Дълбокото импрегниране е по-сложно и с разнообразна техника.
Импрегнирането е класифицирано като дифузно, капилярно и хидростатично (обработка с налягане), взависимост от физичните явления, участващи в процеса . Дифузното импрегниране се основава на разпръзкващо преминаване на импрегнант през пълните с влага капиляри. Под налягане 1-1,5 атм. разтворът се вкарва по дължината на дървения труп, изтласква дървесните сокове и на тяхно място се отлагат импрегнационни вещества. Прилага се при прясно отсечени необелени трупи. Само водоразтворими импрегниращи вещества са подходящи за този метод. При капилярното импрегниране импрегниращия флуид преминава през капилярите в дървото под силата на капилярното просмукване. Продължителен период от време импрегнантът прониква по осмотичен път дълбоко в дървото. При хидростатичното импрегниране, импрегнантите мигрират през капилярите в дървото под изкуствено предизвикано налягане. Чрез охлаждане се създава вътрешен вакуум чрез свиване на въздуха в дървото и се улеснява проникването на горещия импрегниращ маслен разтвор. Течни и газообразни вещества са подходящи за този метод, както и стопилки от твърди вещества, чиято точка на топене не надвишава 200 ° - 230 ° C.
В промишлеността, импрегниране на дърво се извършва предимно с автоклав под налягане. По този начин се импрегнира въздушно сух дървен материал, като се поставя в затворени казани (автоклави) и се нагрява с пара под налягане. След това въздухът се изтегля и казанът се напълва с импрегнационен разтвор, който се поставя под налягане 7atm в продължение на около час. За да се изтегли излишният разтвор от клетъчните кухини на дървесината, в казана се създава вакуум.
В технологията от Орешак се използва главно повърхностно импрегниране чрез обмазване с четка с водоразтворими вещества, макар че това не е задължително и общовалидно – при всички случаи майсторите се съобразяват с редица обстоятелства , по-важни от които са: влажността на материала, дървесният му вид, предназначението на елемента, както и самите производствено-технически възможности за импрегниране и пр.